Направих няколко нови магурски фигури от глина и ги използвах в нещо подобно на медитация над тях. Това ми помогна да открия нови неща.
Преди знаех, че всяко съществуващо нещо има три неизменни съставки - замисъл, сила и пространство, в което да се осъществи. Могат да бъдат наречени още душа, дух и тяло или построение (структура), енергия и възможност. За мен те бяха най-дълбокото семе на съществуването, защото няма нужда от нищо повече, нито по-малко от тях трите заедно е достатъчно. Това е, което бих нарекъл Бог.
Но тези три неща имат странно поведение - промяната във всяко едно от тях променя останалите две, а това на свой ред променя другите. Следователно те се намират в непрекъсната взаимосвързана промяна, която никога не може да бъде определена. Те са основата на съществуващото, но никога не са в покой. Промяната на силите променя постронието и пространството. Промяната на пространството променя построението и силите. Промяната на построението променя силите и пространството. И това не престава да се случва.
Как може основата на света да е толкова променлива? Тези три неща не могат да бъдат опознати поотделно, защото не могат да се отделят едно от друго. А не могат да се опознаят и в своята взаимовръзка, защото тя постоянно се променя. Те образуват една стена пред познанието.
Те имат поведението на едно живо същество - едно да се промени, променя се всичко. Затова се наложи да осъзная, че те не са основата. Основата е зад тях, но те са плътен пръстен на познанието около нея.

Тези три са едно цяло, а то е това вътре - истинската основа. Затова трите са неделими едно от друго. Просто на следващото равнище едното се проявява като три. Това напълно съответства на магурската математика - според нея при първия преход от едното се получават три.
Този триъгълник е повърхността, от която става излъчването от едното. Той е "вътрешната повърхност" на Р-пространството. Илъчването от него е РА. Способността той да се възприема и осмисля е УР. Този триъгълник е лицето пред нас на вътрешната непознаваема същност. Вътрешната същност е непознаваема, защото няма особености. Едва, когато тя се проявява като три същности, тя придобива особености и е възможно да се осъществи.
Понеже от вътрешната същност извира всичко, то тя в действителност сияе чрез повърхността на триъгълника.
За мен този триъгълник е Бал - сияйният, от който идва всяко лъчение.

Това ми позволи да разбера още за Звездата на Маграбал. В звездата има един кръг, който е отделен с непреодолимо пространство от останалото. Смятам, че това пространство е точно плътният пръстен, отделящ познаваемото от непознаваемото, за който писах по-горе. РА е вътрешната окръжност на звездата, от която произлиза лъчението й.
Отвъд пръстена на познанието се намират Ю и Я действителностите. 
С Ю имаме съвсем малко думи: юнак, юмрук. Може да има и още някоя. И двете показват някаква огромна, нагмогваща всичко, сила, която се проявява чрез тях. Това е силата, идваща от Я, като Ю само я прехвърля през пръстена на познанието. Вижте добре образа на буквата Ю.
В Магура има няколко рисунки, които са свързани точно с това:
  
При тях няма "коланче" през средата на крачето, а водоравната чертичка е в края му. Това означава, че идващото от кръгчето се влага в чертичката. Водоравната чертичка е промисълът, който подлежи на осъществяване. Смятам, че това е първообразът на буквата Ю. Тя съдържа замисъла на  нещата.
Т е знакът на промисъла, който се въвежда в съществуването:

Това е божетвеният знак. Т може да се намери вплетен в почти всички знаци от пещерата. Но Т е промисълът от нашата страна на пръстена на познанието. За да се въплъти Я в Т, е нужно посредничеството на Ю. Водоравните чертички в тях могат да се наложат една върху друга. Това е още повече възможно, поради пропорциите на знаците. Тогава ще се получи това:

Това са творящи сили, които създават света. Този образ е втъкан в почти всички рисунки на хора (основно на женските образи) в Магура:

Предполагам, че любов е единственото, с което подходи от нашия свят към Я. А единственото, с което може да се навлезе в Я, е вяра. Но не религиозна вяра, а вяра като чисто упование в самото съществуване. Това би трябвало да е огромна сила, защото всичко идва от Я и единствено чрез Ю достига до Р, откъдето под вида на РА се превръща в лъчи, от които се изтъкава всичко.
Тибетският светец Миларепа е съветвал да станем кухи като бамбук. Целта на това е да провеждаме РА в света си, без да го изкривяваме през всичките образи, който носим в М и Н. Действието в света ни е с равнището Й. Тогава РАЙ е най-чисто провеждане на РА в Й, без изкривявания и замърсявания. Те идват основно от нагласите, настроенията, знанията, убежденията, намеренията.
Затова хората са били "изгонени" от рая, защото вече това състояние не е било възможно за тях - те са получили знание, което е съвкупност от устойчиви образи в Н.
Истината също принадлежи на Н действителността. Затова истината никога не е абсолютна. Тя е само въпрос на гледна точка. Освободете се от истината. Истина няма - това е личностно възприятие за действителността. А, който предлага истини, лъже - съзнавайки или несъзнавайки това. Да се освободим от бремето на истината, която е само един образ в Н, е голям напредък в развитието ни.
Освободете се и от Бог. Той далеч не е онова, за което ни го представят.
Б е само част от Ф. Б е знакът на онова, което БЪДЕ, което се осъществява. В нашия свят всички е двойствено. За да се осъществи нещо, то трябва някаква част да се подели на две части, знакът на което е Ф. Б взима едната част и я осъществява. БА е душата, която все още е осъществена само в по-тънките светове. 
Виждате, че на бог се приписват само добрите дела. Това не е лъжа, защото Б е само половината от нещата. Да направиш добро, значи да направиш и зло, все едно дали го знаеш или не. Затова, всяка добрина негова е и злина негова. Такова сакато полусъщество има нужда от дявол, защото е непълноценно. Дяволът е, в действителност, другата част на бог, за която не говорим. Без бог никога нямаше да има дявол.
Г е половинчатост от Т - промисъла. Всичко се връзва. БОГ е онзи, който частично осъществява половинчат промисъл. Т е рановесие, а Г е неравновесие - само онова, което ни се иска.
Само животът съчетава в себе си добро и зло в неделимо цяло. Ако имате нужда от бог, най-добре е това да бъде самият живот.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Според написаното, един бог, който действително е всецял и изначален (доколкото трите съставки са изначални), би трябвало да се казва ФОТ.

http://shtaparov.blog.bg/politika/2012/06/03/novi-dokazatelstva-za-bylgarskiia-proizhod-na-kiril-i-metodi.962987 малко инфо относно буквите още от предишният ти постинг

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/05/24/kakvo-ne-znaem-za-kirilicata.550508

Само животът съчетава в себе си добро и зло в неделимо цяло. Ако имате нужда от бог, най-добре е това да бъде самият живот.

Финал -трепач! ;-)

Благодаря за връзките :)
Понеже в една статия не може да се наблъска всичко, ще допълня няколко "странични" неща в коментар.
Тъй като Т е знакът на пълният, завършен, уравновесен и жизнеспособен замисъл, то започващите с него думи следва да са изразители на такава жизнеспособна и силна пълнота. От друга страна РА е лъчението/сиянието на съществуването и източникът на цялата негова сила. Тази сричка има огромна употреба в българския език. КА е проявената в нашата плътност душа/замисъл.
ТРАК следва да е изключително силно име, което означава нещо като сияен осъществител на дълбокия промисъл. Понеже искам да освободим умовете си от бог, не казвам "изпълнители на божията воля". Убеден съм, че траките биха били дълбоко обидени, ако ги определим като такива. Старата българска дума УБОГУ значи сакат, непълноценен. Точно такъв е и бог.
Друга дума, която ме изпълва с почитание към древната българска научна мисъл, в ТРЪБА. БА е душата/замисълът, която е осъществена в по-тънките действителности и може би предстои да бъде осъществена като КА в телесната действителност. Ъ осъществява само пренасяне - свързване между различни по вида си неща. Тя не изменя смисъла и построението на пренасяното. Р е действителността непосредствено след Я. В Р се явяват първите образи. За Т вече казах. Тогава думата ТРЪБА е безкрайно точна - тръбите само пренасят, без да изменят същността и съдържанието на пренасяното.
Не е ли това удивително?

И друго. Очевидно е, че българският език, обичаи, вярвания и знания са свързани с написаното в Магура. Докога историята ни ще отвръща погледа си от рисунките, все едно те не съществуват или все едно нямат нищо общо с нас? Не се ли чувстват като пълни дебили? Не виждат ли, че в древността сме имали безпределно напреднало знание? От къде е дошло то? От нищото? Какво им е затруднението?
Аз имам чувството, че според тези хора между отделните исторически епохи няма връзка! Това е невъзможно. Едни хора живеят някъде до днес, а от утре са съвсем други.
Вярно е, че за да се разчете подобно знание са нужни години и много акъл. Но вярвам, че имат и двете. Ако излязат от шаблона, ще го разберат. Но виждам как се чувстват длъжни да го обвържат с Месопотамия или каквото и да е друго място, обаче това работи само частично. Може би просто ги е страх от изводите?

Ще ви кажа и как са датирани рисунките. Смехотворно е, направо не е за казване - по възрастта на пещерните жилища! ТЕ предполагат, че живелите за известно време във входа на пещерата хора са същите, които са оставили рисунките. Все едно след 10 хиляди години да кажат, че сегашните египтяни са построили пирамидите. Имбецилно е. Това е само отбиване на номер. Никаква датировка на самите рисунки не е направена, а им е приписана угодна възраст - такава, че да пасне с догмите на историческата наука.
Безпределен срам и мърльовщина.

ot napreduka na tvoiata dusha.nikoga ne sum se zamisliala za dumata ybog i da napravia vruzkata s bog kakva e roliata na y v tazi duma?

У е въвеждане. Така, както го виждам, е същност (човек), който е въведен в състоянието на бог. И то, очевидно, е недобро. Непълноценно.

Ето ти още нещо което бях забравил и едвам намерих отново, разсъждения и факти от гледна точка на духовно извисен които мога да кажа че дори на мен мие трудно да го разбера съвсем поради причината че информацията която споделя е доста и от всичко.В отговор защо ни прецакват ето един линк към друга статия за една феноменка от близките години преди и по време на демокрацията какво казва тази жена ,кой ни манипулира http://center-pagane.hit.bg/index_files/Page403.htm А относно буквата У докато четях какво ми изникна У- Улей, У-Лей както казахме не случаен е нашият език няма да го коментирам мисля че е излишно защото сами можете да прецените. :) а Ето и моя фесбук за киковски искам да се свържем ако имаш такъв защото доста често споделям инфо за тези неща които са наистина важни. https://www.facebook.com/gogo.penchev.3

мисле вчера за една дума която ми се стори доста интересна Ракия Ра_Ки_Я :)

нещо щях да пращам а аз само сам написал какво е в по горния ми пост

http://krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.com/
някои символи които си показал ги има в тоя блог

Мисля, че тези статии ще изяснят въпроса с лъжите на кришнаизма:

http://karutzar.blogspot.com/2010/02/from-google-part-iii.html
http://karutzar.blogspot.com/2010/02/from-google-part-iv.html
http://karutzar.blogspot.com/2010/02/from-google-part-v.html

Поздрави, и мислете с РАзУМа си.