Постинг
25.04.2012 09:29 -
Математическите думи, които творят действителности.
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 2317 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 16:12
Прочетен: 2317 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 19.01.2017 16:12
Човешкото съзнание има още да се извисява. Сега си мислим, че знаем много. Така са мислели хората и преди векове. След векове ще мислим пак така. Но отново ежедневието ни ще си бъде несъзнателно, защото го вършим по навик.
Едно от най-обичайните неща е да се говори, а също и да се пише. Използваме думи, изрази и изречения. И говорим, говорим, говорим. Но какво казваме? Знаем ли изобщо какво говорим?
За да се узнае и разбере истинският смисъл на това, което казваме, трябва да познаваме думите. А те са много повече от онова, което си мислим.
Когато започнах да мисля над фигурите от Магура, забелязах, че много от тях имат графично сходство със съвременните букви. Едното от нещата, които допусках, е, че с тези символи са съставяни някакви подобия на думи, вероятно с цел магьосничество. Защото всеки символ описва поведението и построението на някакъв природен аспект - сила или нещо друго. Тогава подреждането им в поредици би трябвало да показва път на развитие на дадено събитие или множество от събития.
По всяка вероятност, в дълбоката древност тези символи са значели много повече от букви. Смятам, че зад тях се е криел много задълбочен смисъл, който се е "чел" по различни начини според контекста на употребата си. Може би този смисъл е бил толкова мащабен и от такова естество, че не е могъл да бъде изказан с думи и единствено изображението му да успява да каже най-много за него.
Но, както виждаме, с времето знанието се увеличава, а съзнанието намалява. Ако знаеш малко, е най-лесно да си постоянно в съзнание за него, за употребата му и за отражението му върху живота. Колкото повече знаеш, толкова по-трудно е да си в съзнание за всичките неща. Вероятно е с времето съзнанието за тези символи да се е стеснявало, като с това все повече от техния смисъл е оставал на втори план, докато накрая значението им се свива до това на срички и букви. Не че сричките и буквите са просто нещо в своята действителност, но в съзнанието на нормалния ежедневен човек, те са такива. Просто едни знаци, с които съставя думи и които звучат различно.
Но, ако само това беше смисълът им, то не би имало потребност да са толкова много на брой. Естествената логика би ги свела го две или дори до една и тя щеше единствено да присъства или да отсъства, както това е при компютрите. Допълнително, не би било необходимо и такова графично разнообразие.
Природата не е разточителна, хората са склонни да се пестят. Следователно, буквите не са просто знаци за съставяне на думи. Ако бяха такива, то щеше да има само една буква, вероятно гласна, с която щяха да се съставят всички изкази, като тя присъства или отсъства. Нито пък думите са просто средства за предаване на данни, защото ако бяха това, нямаше да има нужда да са толкова разнообразни. А, когато нещо не е необходимо, то не съществува.
Явно е, че буквите и думите са нещо много сложно. Буквите са наследници на древни изображения на идеи. Като такива, всяка буква носи смисъл за неща отвъд опита. Те изобразяват поведението, начинът на действие, на неща, които са отвъд осезаемия свят. Поради това бих нарекъл отделните букви функции или действия. Това поражда въпроса коя буква какво действие е, какъв е дълбокият й смисъл.
У - въвеждане (вижте "Великата буква У")
О - обеми, множества, действителности
К - насочено отношение на едно нещо към друго
А - преобръщане - като отражение на границата на повърхности
Т - промисъл, построение, замисъл
Могат да се изследват всички букви. Тогава ще има основа за пълното съзнание за буквите и думите.
Последните представляват поредици от букви, но те не са безразборни. Подредбата на буквите е много стриктна, поне в българския език. И е такава, че думите са напълно точни, задълбочени и изчерпателни и не могат да бъдат други. Те са абсолютни. На всяко нещо българите са намерили точната дума. Ще ви покажа това нагледно с няколко примера.
Думата ОКО показва, че има взаимодействие между два обема. Това са вътрешният и външният обем - вътрешният и външният свят. И окото прави точно това - внася информация за външния във вътрешния. Разбирате, че тази дума не може да бъде никаква друга освен ОКО. Та в голяма степен са прави материалистите, че битието определя съзнанието, защото съзнанието е вътрешният свят, а К е насоченост от предхождащото към последващото, като К съдържа в себе си и отношение. Възприятието на външния свят не е точно, а е субективно. Безкрайна елегантност на езика ни само в една дума.
Но това далеч не е всичко. Има няколко различни вида букви: мъжки, женски и пространствени, като те могат да се подразделят допълнително.
Буквата Е е мъжка буква и като такава тя показва движението на определена сила. Конкретно за Е това е силата, която осъществява. Буквата Л е от пространствените букви. А за осъществяването на нещата е нужно да се сътроят (строят) три изначални същности: сила, замисъл и пространство. Затова всички създаТЕЛи имат в отнасящите се до тях думи наставката ТЕЛ, а ангелите ЕЛ, защото те не създават, а само управляват силите през пространството - въвеждат ги в него (вижте тук). Т е промисълът, който бива проектиран от Е в Л. Л е като екран, върху който се прожектира - без него няма образ. Такива екрани има на четири равнища на плътност, колкото са и сонорните букви, защото те създават пространствата. Затова и ОМ е важна мантра - чрез нея молитвата придобива телесност в една от плътностите. Следователно, телесността е на четири равнища.
В Северозападна България си имаме думата ТЕЛО. Не ТЯЛО. За мен тяло не е правилно, защото се нарушава истината на думата. Тя трябва да е с Е. Показах какво е ТЕЛ - материализация (осъществяване) на промисъл. Добавянето на О след ТЕЛ показва, че това осъществяване е в рамките на определен обем - отделно тело. Елегантна дума, която може да бъде само такава и никаква друга.
Едно от нещата, които искам да разберете, е, че езикът не е възникнал на основата на случайни събития. Той е математически точен и отразява правилно както видимата, така и невидимата природа. Зад всяка дума се крие много дълбок смисъл и разбирането му прави говоренето осъзнато.
А това е много важно, защото всяка дума е истински материален обект на друго равнище на телесността. Затова прекомерното или безсмисленото и несъзнателно говорене са много вредни. Те изпълват цели вселени с ненужни вещи, който после преминават на нашето ниво на телесност.
По същия начин телото ни е проекция на предходното равнище на телесност, т.е. на нашето Т - нашия промисъл. Ако телото ни боледува, то е заради боклуците в нашето Т. А Т се материализира постоянно. Как става това?
То става чрез ТИЛа. Там е малкият мозък, който е отговорен за всичките ни безсъзнателни действия - инстинкти, рефлекси и т.н. Мислите от мозъчната кора преминават надолу по тила, превръщайки се в нашата реалност. Затова и тилът се казва ТИЛ. Както и имената на ангелите също завършват на ИЛ. И отново българска дума, която е съвършена.
Познаването на буквите е ключът към познаването на думите. А познаването на думите е ключът към разбирането на онова, което казваме. То, от своя страна, е ключ към разбирането на това защо живеем така и на начините да живеем така, както искаме.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Едно от най-обичайните неща е да се говори, а също и да се пише. Използваме думи, изрази и изречения. И говорим, говорим, говорим. Но какво казваме? Знаем ли изобщо какво говорим?
За да се узнае и разбере истинският смисъл на това, което казваме, трябва да познаваме думите. А те са много повече от онова, което си мислим.
Когато започнах да мисля над фигурите от Магура, забелязах, че много от тях имат графично сходство със съвременните букви. Едното от нещата, които допусках, е, че с тези символи са съставяни някакви подобия на думи, вероятно с цел магьосничество. Защото всеки символ описва поведението и построението на някакъв природен аспект - сила или нещо друго. Тогава подреждането им в поредици би трябвало да показва път на развитие на дадено събитие или множество от събития.
По всяка вероятност, в дълбоката древност тези символи са значели много повече от букви. Смятам, че зад тях се е криел много задълбочен смисъл, който се е "чел" по различни начини според контекста на употребата си. Може би този смисъл е бил толкова мащабен и от такова естество, че не е могъл да бъде изказан с думи и единствено изображението му да успява да каже най-много за него.
Но, както виждаме, с времето знанието се увеличава, а съзнанието намалява. Ако знаеш малко, е най-лесно да си постоянно в съзнание за него, за употребата му и за отражението му върху живота. Колкото повече знаеш, толкова по-трудно е да си в съзнание за всичките неща. Вероятно е с времето съзнанието за тези символи да се е стеснявало, като с това все повече от техния смисъл е оставал на втори план, докато накрая значението им се свива до това на срички и букви. Не че сричките и буквите са просто нещо в своята действителност, но в съзнанието на нормалния ежедневен човек, те са такива. Просто едни знаци, с които съставя думи и които звучат различно.
Но, ако само това беше смисълът им, то не би имало потребност да са толкова много на брой. Естествената логика би ги свела го две или дори до една и тя щеше единствено да присъства или да отсъства, както това е при компютрите. Допълнително, не би било необходимо и такова графично разнообразие.
Природата не е разточителна, хората са склонни да се пестят. Следователно, буквите не са просто знаци за съставяне на думи. Ако бяха такива, то щеше да има само една буква, вероятно гласна, с която щяха да се съставят всички изкази, като тя присъства или отсъства. Нито пък думите са просто средства за предаване на данни, защото ако бяха това, нямаше да има нужда да са толкова разнообразни. А, когато нещо не е необходимо, то не съществува.
Явно е, че буквите и думите са нещо много сложно. Буквите са наследници на древни изображения на идеи. Като такива, всяка буква носи смисъл за неща отвъд опита. Те изобразяват поведението, начинът на действие, на неща, които са отвъд осезаемия свят. Поради това бих нарекъл отделните букви функции или действия. Това поражда въпроса коя буква какво действие е, какъв е дълбокият й смисъл.
У - въвеждане (вижте "Великата буква У")
О - обеми, множества, действителности
К - насочено отношение на едно нещо към друго
А - преобръщане - като отражение на границата на повърхности
Т - промисъл, построение, замисъл
Могат да се изследват всички букви. Тогава ще има основа за пълното съзнание за буквите и думите.
Последните представляват поредици от букви, но те не са безразборни. Подредбата на буквите е много стриктна, поне в българския език. И е такава, че думите са напълно точни, задълбочени и изчерпателни и не могат да бъдат други. Те са абсолютни. На всяко нещо българите са намерили точната дума. Ще ви покажа това нагледно с няколко примера.
Думата ОКО показва, че има взаимодействие между два обема. Това са вътрешният и външният обем - вътрешният и външният свят. И окото прави точно това - внася информация за външния във вътрешния. Разбирате, че тази дума не може да бъде никаква друга освен ОКО. Та в голяма степен са прави материалистите, че битието определя съзнанието, защото съзнанието е вътрешният свят, а К е насоченост от предхождащото към последващото, като К съдържа в себе си и отношение. Възприятието на външния свят не е точно, а е субективно. Безкрайна елегантност на езика ни само в една дума.
Но това далеч не е всичко. Има няколко различни вида букви: мъжки, женски и пространствени, като те могат да се подразделят допълнително.
Буквата Е е мъжка буква и като такава тя показва движението на определена сила. Конкретно за Е това е силата, която осъществява. Буквата Л е от пространствените букви. А за осъществяването на нещата е нужно да се сътроят (строят) три изначални същности: сила, замисъл и пространство. Затова всички създаТЕЛи имат в отнасящите се до тях думи наставката ТЕЛ, а ангелите ЕЛ, защото те не създават, а само управляват силите през пространството - въвеждат ги в него (вижте тук). Т е промисълът, който бива проектиран от Е в Л. Л е като екран, върху който се прожектира - без него няма образ. Такива екрани има на четири равнища на плътност, колкото са и сонорните букви, защото те създават пространствата. Затова и ОМ е важна мантра - чрез нея молитвата придобива телесност в една от плътностите. Следователно, телесността е на четири равнища.
В Северозападна България си имаме думата ТЕЛО. Не ТЯЛО. За мен тяло не е правилно, защото се нарушава истината на думата. Тя трябва да е с Е. Показах какво е ТЕЛ - материализация (осъществяване) на промисъл. Добавянето на О след ТЕЛ показва, че това осъществяване е в рамките на определен обем - отделно тело. Елегантна дума, която може да бъде само такава и никаква друга.
Едно от нещата, които искам да разберете, е, че езикът не е възникнал на основата на случайни събития. Той е математически точен и отразява правилно както видимата, така и невидимата природа. Зад всяка дума се крие много дълбок смисъл и разбирането му прави говоренето осъзнато.
А това е много важно, защото всяка дума е истински материален обект на друго равнище на телесността. Затова прекомерното или безсмисленото и несъзнателно говорене са много вредни. Те изпълват цели вселени с ненужни вещи, който после преминават на нашето ниво на телесност.
По същия начин телото ни е проекция на предходното равнище на телесност, т.е. на нашето Т - нашия промисъл. Ако телото ни боледува, то е заради боклуците в нашето Т. А Т се материализира постоянно. Как става това?
То става чрез ТИЛа. Там е малкият мозък, който е отговорен за всичките ни безсъзнателни действия - инстинкти, рефлекси и т.н. Мислите от мозъчната кора преминават надолу по тила, превръщайки се в нашата реалност. Затова и тилът се казва ТИЛ. Както и имената на ангелите също завършват на ИЛ. И отново българска дума, която е съвършена.
Познаването на буквите е ключът към познаването на думите. А познаването на думите е ключът към разбирането на онова, което казваме. То, от своя страна, е ключ към разбирането на това защо живеем така и на начините да живеем така, както искаме.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
