Постинг
09.02 10:06 -
Сношението на Слънцето и Луната
В същата книга за богомилското учение стигнах до един текст, който разкрива част от учението на катарите. В тази книга те са описани като производни на богомилите и павликяните.
Катарите твърдели, че сношението между дявола и Ева, от което се родили гигантите, било в действителност сношение между Слънцето и Луната. Това е описано и в Магура - всеки живот се е родил след оплождането на Луната от Слънцето. Луната е носителят на структурата, а Слънцето - на оживяващата сила.
Катарите твърдят, че Слънцето е самият Сатана. Да, Слънцето е източникът на силите, на огньовете. То е Баал. Като източник на силата, Слънцето е активно, а активността е дяволска. Защото "Дяволът нито оре, нито копа, а само ръчка отзад", т.е. дяволът е подтикът, движението. Онова, което вади системите от установените им състояния.
За мен вече няма съмнение, че тези учения произхождат от магурската куктура. Самите представители на тази култура са записали за себе си, че са гиганти, които произхождат от единението на Слънцето и Луната.
Катарите твърдели, че сношението между дявола и Ева, от което се родили гигантите, било в действителност сношение между Слънцето и Луната. Това е описано и в Магура - всеки живот се е родил след оплождането на Луната от Слънцето. Луната е носителят на структурата, а Слънцето - на оживяващата сила.
Катарите твърдят, че Слънцето е самият Сатана. Да, Слънцето е източникът на силите, на огньовете. То е Баал. Като източник на силата, Слънцето е активно, а активността е дяволска. Защото "Дяволът нито оре, нито копа, а само ръчка отзад", т.е. дяволът е подтикът, движението. Онова, което вади системите от установените им състояния.
За мен вече няма съмнение, че тези учения произхождат от магурската куктура. Самите представители на тази култура са записали за себе си, че са гиганти, които произхождат от единението на Слънцето и Луната.
Вероятно това са самите атланти, затова и знанията им са били толкова напреднали.
Разликата между павликяните и богомилите се състояла най-вече в типа дуализъм. Павликяните изповядвяли абсолютен дуализъм, според който доброто и злото са изначални и ще съществуват вечно, без никое от тях да вземе превес. Богомилите били умерени дуалисти. Това означава, че според тях злото не е изначално и се е появило на по-късен етап. Според тях накрая ще победи доброто.
Силите сами по себе си не са нито добри, нито лоши. Такива могат да бъдат намеренията. И, в крайна сметка, добро или лошо си е само въпрос на гледна точка. Затова, да заклеймяваме нещо като лошо е глупост. Чиста и вредна глупост.
Сили винаги ще има. От тая гледна точка противоборството между установено състояние и промяна е изначална и ще бъде вечна. Но намерениета и гледните точки могат да се променят, затова е възможно в крайна сметка "доброто" да победи. Но, ако надраснем зло от едно равнище, то пред нас винаги се открива зло от следващо равнище. Единствено ако престанем да използваме гледни точки, повече никакво добро и зло няма да съществуват.
Злото, разбирано по единия начин е изначално, а разбирано по другия начин - вторично и прекратяемо.
Смятам, че не е полезно за никого да дели нещата на добри и лоши, на ангели и дяволи. Това са едни и същи неща.
Богомилите казват следното: почитайте дяволите, за да не ви навредят. Т.е., разберете същността на дявола. Не се отказвайте от използването на силите. Без тях нищо не е възможно.
Никъде сред рисунките не се намират такива, които могат да бъдат наречени добри, нито такива, които могат да бъдат наречени зли. Там изобщо няма никаква дуалност. Не е ли това един по-съвършен свят? Не е ли това един по-истинен подход към живота? Не е ли това много подобно на будизма?
