Преди да напиша предния постинг, четох една книга, която ме накара да свържа няколко неща по-ясно. В нея се казва, че обикновено хората прескачат от впечатление на впечатление. Впечатленията са отраженията у нас на онова, което възприемаме като външно. Добиването на впечатления става през сетивата. Прескачането от впечатление на впечатление не водело до духовно развитие.
Това ме накара да си припомня Звездата на Магребал, където сетивата изтеглят съзнанието към себе си. Съзнанието, което избледнява, се изтегля към сетивата. Защото недоразвитото съзнание приема, че външното и вътрешното са отделни. 
Тогава има вълнение от възприемането на външното - добиват се впечатления. 
Така, сетивата са прозорци към света за душата, която още няма съзнанието, че всичко е едно. В действителност, те са прозорци на душата към самата нея, но тя още няма съзнанието за това.
Душата е онова, което познва, научава, осмисля, възприема. Тези неща не се правят от тялото. Тялото е само материализация на душата. То е само нейно средство за взаимодействие с привидно обективния "външен" свят. Развитието на друго зрение става в душата. След това може да стане и на телесно ниво. Това се отнася за всички сетива.
Буквата О показва, че става дума за цялост. О показва, че действието или качеството се отнася към някаква цялост, към някакво множество. 
Определям. Поставям предели на някакво цяло.
Отличавам. Правя някакво множество различно от някакво друго по даден признак.
Логиката е такава. И формата на буквата О - също. Показва цялост.
Тогава ОКО може да се разглежда като пренасяне на информация от едно множество към друго. И е точно така. Така са и останалите сетива, като може би единствено при окото е възможна двупосочност. Външно множество и вътрешно множество. Или поне възприемани като такива. За по-добро възприемане на представеното тук можете да прочетете предната статия.


Приликата се вижда.
Не е много ясно каква точно е ролята на хоризонталната чертичка на крачето на фигурите, но вероятно служи за управление на поведението на сигнала. Изменението на дължината на крачето променя честотите, които се възприемат (виж предната статия). Тъй като окото е средство за взаимодействие между различни обеми (вътрешни и външни), то промяната на работната честота води до там, че чрез окото могат да се възприемат различни светове.
В други езици думата ОКО също има подобна конструкция, макар и с различни букви. Това показва, че и в други народи по една или друга причина се е тръгнало от същите виждания за същността на този орган.
Английски: eye
Бурски: oog 
Галисийски: ollo
Испански: ojo
Нидерландски: oog
Норвежки: eye
Полски, словашки, чешки: oko
Португалски: olho
Горе-долу разпространението на нашата контрукция за думата ОКО следва местата, където името Магура се среща и като лично име и като име на местности и населени места. Смятам, че това е най-малкото косвено доказателство, че магурската цивилизация е окултурила европейското Средиземноморие, Източна, Централна и Западна Европа.
Този постинг е добре да се разшири с темата за Ухо и Уста, за да не пиша нови.
Тези тълкувания на български думи са възможни след разчитането на смисъла на само два символа от Магура - за буквата У и буквата О. Само два разбрани символа и толкова големи възможности. Какво ли би било при пълно разбиране?
Велуката буква У показва, че става дума за въвеждане, докато буквата О указва работа с някаква цялост.
Така в ухо могат да се видят въвеждане и множество, цялост. Тази цялост е вътрешният ни свят. Това е въвеждане на информация във вътрешния свят, в съзнанието ни (и в подсъзнанието). Ухото няма възможност за двупосочно предаване на информация като окото. Затова и думата ОкО е симетрична относно някакъв център на пренасяне (К). 
Думата УСТА също показва въвеждане, но този път от вътрешният ни свят към външния. У СТА - в стоте. Възможно е, като се има предвид, че сто е всъщност сто и осем. Толкова са зародишите. Толкова са различните възможни комбинации на трите изначални елемента за нашия свят. Издаването на определени тонове чрез устата разбужда зародишите за живот. Възможно е някога много отдавна устата да не е била използвана за говорене, защото са съществували други, много по-добри, начини за обмен на информация. С устата може да са издавани нужните тонове и изричани срички.

Възможно е центърът на пренасяне да е свързан с тази толкова важна и многозначителна чертичка, която стои на кръст на крачетата на фигурите. С изместването й в една или друга посока би следвало да се променя виждане на нещата и разбирането за тях.
Кръст (К). Знае ли се. Има още толкова много букви да се проумеят. Но ОкО - точката на пренасяне е К. А древните, от които сме наследили съвремието си, явно много добре са знаели какво правят.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Казват повече от думите, а сигурно и повече думи бих имал :) Ама нямам мишка със света, само гадния touchpad, а с това не се чертае особено добре.

"Защото недоразвитото съзнание приема, че външното и вътрешното са отделни."
Хубав постинг за ОкО,..., - многото е в малкото. В ирис, в зеница, прогледно в себе си. Снощи мислих за "отвън и отвътре" - "външно, вътрешно" - везна с две неразделни полусфери за единица истина.:) Поздрави!

везната между вътрешното и външното и то точно снощи ми мина през ума ;)