Обективен свят... Въображаем свят...
Обект. Трябва да има и субект. Свят само от обекти не може да съществува. Трябва да има и наблюдател с неговата гледна точка. Обектът е нищо, ако няма кой да го наблюдава. Обектът не е обект, ако не го въприемаш като отделен. 
Обективен свят, опознаван с помощта на шест сетива, не пет.


Шест малки равнопоставени кръгчета - шест сетива. Те са входове към съзнанието и го изтеглят към себе си. Синьото е осъзнато, червеното е безсъзнателно. Лъчите на звездата се стремят към сетивата. От това те губят от съзнанието си. 
Шест големи равнопоставени кръга - шест начина на безсъзнателно пребиваване. Те са слабо осветени от съзнанието. Те го деформират. В тях се съдържат личността, светоусещането, гледната точка, стремежите, отношенията, знанията и вярванията, правенето.
Без външните кръгове звездата не би имала лъчи - би била концентричен кръг. Сега тя е опознаване, а без тях  - мъдрост.
Бездната е границата между празнотата и "нещата". Центърът е кух, там има само празнота. Пълното съзнание. Пълен покой. Границата е само привидна. Заради погледа, който се стреми навън.  
Извън фигурата нищо не съществува. Всичко е родено от нея. Субектите и обектите са едно неосъзнато цяло. Обективният свят е колективно безсъзнание.
В съня за тази фигура бяха използвани всички сетива - имаше образ, звук, потрепване на земята, топлина... и усещане за това как се чувстват и какво мислят останалите. Това също е сетиво, макар и закърняло при повечето хора. Обикновено работи добре в сънищата. Рядкост е в сънищата да има звук, вибрации, топлина и студ.
Звездата на маграбал - на онзи, който е еднакъв с боговете.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Хахахаха, абе, байче, сетивата са ни дадени от Сет. Имаме си и сетен час - миговете, в които сме за последно в царството на Сет (ама то от къде знания и ум за такива дреболии). Велики разгадателю, не твърдеше ли ти вчера, че плюеш на такъв Бог, който имал нужда и от отрицанието си?!!! А днес се обърна в "разсъжденията си" на 180 градуса - извеждаш нещо-си чрез сетивното. Що не ходиш да копаш на полето, ами се буташ, дето не ти е мястото?

си прочел току-що.
Може би имаш твърде много такива дреболии в знанията и ума си.

Ама, разбира се, че не съм го разбрал - от де да го имам твоя велик интелект. Хващай мотиката, че много имаш за изкупване с всички глупости, които публикува през последните 2-3 години!

също с предишната, значи не си разбрал. Нищо не си разбрал.
Интересно ми е за изкупването :) Разкажи ми повече!

Много ми помогна!
"Сет (още Сутекх или Сетех) е бог на пустинята, войната, гръмотевиците и хаоса в Древен Египет." Точно каквото твърдя :D Когато си изтеглен към сетивата си, очаквай пустиня, война, гръмотевици и хаос :)

Имам един триптих, Кириле... Там казвам, какво мисля по двата ти постинга. Поздрави и пази звездата на Магребал!:)

какво имаш да кажеш по постингите ми :)

усещането ми е, че казваме едно и също :) Само дето трябват десетки томове с обяснения, за да се определи ясно, че е едно и също :D Ти имаш добро изразно средство - поезията.
Звездата е точно това - разплискване от центъра. И при това разплискване краищата се отдалечават и започват да си мислят, че са отделни. Едва в отделното има нужда от бог, за да се възстанови усещането за цялост. Какъв бог е нужен, когато си у себе си? Тогава живееш.

Байче, никога не можеш да достигнеш до съзнанието, ако ползваш сетивата. Ако трябва да правя критика на написаното от тебе, ще трябва да напиша поне десет пъти повече, а нямам нито времето, нито желанието. Само да ти спомена, че обектите имат битие извън всякакви субекти, защото има една изначална причина, която ги определя. Бъркаш субективното възприемане на обект с асбтрактното битие на обекта.

ти малоумен ли си!? Нали именно казвам, че сетивата отдалечават от съзнанието?
Ще ми е много интересно да построиш свят само от обекти :D
За твое нещастие, изначалната причина обуславя не само обектите, но и субектите.

трябва да знаеш какво съм написал. После, ще трябва да изчетеш и осмислиш поне десет пъти повече.
Виждам, че не четеш. Или четеш, но не понимаеш. Затова, не ми умозаключавай, защото вероятността да допускаш грешка е огромна. Демонстрираш го убедително. Та ти дори един кратък илюстриран текст от няколко абзаца не можеш да осмислиш, какво остава да критикуваш?
И, като нямаш желанието, защо се буташ? Май желание има, ама няма потенциал :D

Байче, аз може да съм малоумен, но българския език го владея перфектно.

"Шест малки равнопоставени кръгчета - шест сетива. Те са входове към съзнанието и го изтеглят към себе си. "

Смисълът на горния цитат на български е "до съзнанието се стига през входовете, сиреч, през сетивата". А в предишния коментар се опитах да ти кажа, че чрез сетивата ще стигнеш до съзнанието, ама някой друг път, например в шестък срещу събота.
Ако пишеш на език, различен от българския, е друг въпрос, информирай ме, за да не се бъркам, че сега, уж ми изглеждат познати думите, пък те друго били означавали. Ако ли пък не знаеш какво пишеш, е съвсем различно.
За последен път дружески те съветвам да хващаш здраво мотиката.

Смисълът на горния цитат е "входовете изтеглят съзнанието към себе си". Демек сетивата привличат съзнанието. И именно чрез сетивата можеш да въздействаш на ДРУГО човешко съзнание. Пък и на своето.

Колкото до тезата "Обектът е нищо, ако няма кой да го наблюдава" въпросът е стар като света. Наблюдателя няма как да е божествено обективен и всепроницателен, така че все още сме на фазата да коментираме не обекта, а представите си за него. Подозрението че "там има нещо". И до тук.

Виж идеята с кръгчетата е добра основа за разсъждение. Картинката има съществен дефект - симетрична е. Това може да е илюстрация на детското съзнание или на притежател на висшата мъдрост. При нормалния човек е крива, заради целите, концентрацията и пристрастията.

Не можем, обаче да твърдим, че извън фигурата нищо не съществува. Няма как да знаем, или проверим. Трамвая има последна спирка, нищо, че никога не сме пътували до там.

Все пак автора теоретизира. А всяка теория търпи развитие.

"вход
входът, входа, мн. входове, (два) входа, м.
1. Място (отвор, врата), откъдето се влиза.
2. Само ед. Такса, която се плаща за придобиване на право за посещение на театър, кино, концерт, спортно състезание и пр.
прил. входен, входна, входно, мн. входни. Входна такса."

За разни изтегляния потърсете "изтеглям".
"Вход" означава място, откъдето се влиза.
За трети и последен път - през и чрез сетивата няма как да се достигне до съзнанието.

Съзнанието работи с информация. А тя ти влиза чрез сетивата. Ако си роден сляп и глухоням, съзнанието ти ще има сериозен проблем - пещерен.
Битието определя съзнанието. Усещаш? ли се. Съзнанието ти за вход е формирано от речника, иначе щеше сам да си добавиш още няколко значения на понятието. Вход може да означава рецептор, сензор, т.е. не само място, а и устройство, парола, приемен изпит, кастинг и пр.

Научните ти познания стават достояние на съзнанието ти чрез и през сетивата ти. Социалните също.

Но чрез сетивото си интуиция съзнанието ми подозира че проблема ти е в обосновката на постановката "достигане" до съзнанието.

Понеже едва ли го пише в речника, ти какво разбираш под това - достигане до съзнанието? Кой достига? Как го прави и до чие съзнание?

Май те взех прекалено на сериозно

Неосъзналият се в дълбочина човек опознава света чрез сетивата си. Той опознава и себе си чрез сетивата си. Той вярва, дълбоко е убеден, че онова, което възприема чрез тях, е всичко. Там цветът е повече червен. Той е в голяма степен безсъзнателен. Затова съзнанието му е изтеглено в тая посока - той клони към сетивата.
Тъй като се намира по периферията си, най-близкият му път навътре в себе си е през тези лъчи. Малко по малко започва да подозира, че зад възприеманата повърхност има нещо друго. С това започва движението му навътре.
Разбирам от къде идват недоразуменията. Всеки си има собствени няанси за различните думи и в едни и същи изречения набляга на отделни части. Оттам четенето и разбирането на съобщението се изменят.
Аз знам, че не греша. Единствено, може да не съм го предал по достатъчно добър начин.

Въпреки, че тя е в тази си цялост при всички хора, не всички хора пребивават в целостта й. Ако се вземе онази част, в която конкретният човек пребивава, то тя ще бъде разкривена.
Представеното изображение е звездата на магребал (или маграбал). Това е магът (умелият, владеещият) на светлината (просветлението, познанието), която струи от Бал. Това е изображението на онзи, който наистина познава Бал и е едно с него. Затова е симетрична.

Всичко е едно. То не е нито обект, нито субект. В развитието на нещата от центъра към периферията се появяват субектите и обектите, защото настъпва фрагментиране. Но въпреки това начупване всичко пак е едно. Всеки обект е част от мен. Само гледната ми точка към него е такава, че го приемам като отделен. Опознавайки го, опознавам част от себе си. Но това трябва да го осъзная. Докато не го осъзная, смятам, че опознавам нещо отделно и оставам във "външните светове" на привидната разделеност.
Затова обективният свят е колективното безсъзнание. Просто не съзнаваме, че всичко е едно.
Фигурата показва, че всички имаме общо подсъзнание. Подсъзнанието е едно и то е на всички, то е целият свят. Когато не сме съзнателни за него, пребиваваме в периферията, където се възприемаме като отделни.
Позналият тази фигура е еднакъв с боговете, защото е осъзнал, че е едно с тях - напълно еднакво.
Затова до някое време има смисъл да се говори за богове. Тогава се използват сетивата, за да се внуши идеята за цялост. Но се създава и разделение. Аз и Бог. И не само, но и дявол. Но това пак е периферия. В центъра няма бог, няма дявол.

Правенето и искането са в силата си, когато възприемаш останалото като отделно. А когато намериш всичкото в себе си и себе си във всичкото, тогава искането и правенето загубват смисъла си. Онова, което изживяваш в момента, е реалност в цялата ти същност (във всичко). Какво има да се прави притова положение? И какво има да се иска?
Няма да изпадам в подробности, но снощи имах интересни преживявания за това как помислите ми ставаха действителност само след минути, даже на момента. А дори не съм опознал цялото подсъзнание, само малки части от него. Всъщност, не съм опознал подробностите. Количеството им е неизброимо.

С предишния си коментар твърдиш, че извън човека не съществува съзнание. Разбираш ли колко си лек или да ти го дам подробно?
Кикоча, извинявам се, ама не ми се четат повече глупости, няма нужда да пишеш обяснения.

Върви си по пътя :)
Опитах се да се разделим с добри чувства :)