Постинг
11.03.2011 10:05 -
Трето Слънце. Родени сме от огъня
Автор: kikowsky
Категория: Други
Прочетен: 9271 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2017 15:40
Прочетен: 9271 Коментари: 12 Гласове:
24
Последна промяна: 19.01.2017 15:40
Вселената е на възраст около 14 млрд. години според официалното виждане. Галактиката ни е на около 13,2 млард. години. Това означава, че звездите са се образували много бързо.
Слънцето също е звезда, но е едва на 4,6 млрд. години, което показва, че то не е първо поколение - не се е образувало от първоначалния газов облак. Преди нашето Слънце е имало поне една звезда, която е достигнала края на развитието си, като това е станало с експлозия. От останките й се образуват Слънцето и планетите.
Имам основания да смятам, че Слънцето е всъщност третата поред звезда. Третото Слънце.
Звездите са естествени термоядрени реактори, където ядрата на водорода се сливат и образуват ядра на хелий. При това се отделя много енергия. По такъв начин се образуват и останалите химични елементи до желязо, а при експлозиите - чак до тежките и радиоактивни елементи.
Наскоро откриха планета в най-външната част на Слънчевата система. Тя е газов гигант, неколкократно по-голям от Юпитер. Предстои до няколко години откритието да бъде напълно потвърдено чрез наблюдения. Това е едно малко Слънце. Дори Юпитер излъчва повече енергия, отколкото получава от Слънцето. А обект с няколко пъти по-голяма маса си е малка звезда, която обаче не е много ярка. От къде е тази малка звезда?
Смятам, че това е спътникът на протослънцето, което се е образувало в началото на образуването на Галактиката. Това е "братът" на Първото Слънце. То е било много по-масивно от сегашното и е "изгоряло" много по-бързо, като в края на живота си е експлодирало. За това сревнително кратко време термоядреният синтез все още не е създал големи количества тежки елементи. Експлозията изхвърля в Космоса предимно водород и в много по-малки количества елементи от началото на периодичната система. От останките след тази експлозия се образуват външните планети - газовите гиганти и Второто Слънце.
Второто Слънце не е толкова масивно, колкото първото, и живее по-дълго. В края на живота си то също експлодира, като този път се създават и много по-тежки елементи. От останките от експлозията му се образуват вътрешните планети и Третото (сегашното) Слънце. То ще живее най-дълго от трите, като краят на дните му няма да е особено зрелищен.
Каква е връзката на това с нас? Животът ни се задвижва от енергиите, излъчвани от Слънцето, а телата ни са изградени от продуктите на неговата еволюция. Ние сме във всеки смисъл част от Слънцето и от неговия огън (дух).
Следната рисунка от Магура се тълкува като Слънцето:
Но мисля, че това не е нашето Слънце, а е всъщност Второто Слънце, от което се раждаме ние, вътрешните планети и Третото Слънце. Много е вероятно двете точки вътре да указват именно това. Защото една друга рисунка разкрива следното:
По средата на снимката, вляво от "Т", има една звезда. Тя има осем лъча (осем планети) и три точки в нея - трето по ред Слънце.
Този процес на умиране на едно Слънце и раждането от "неговата пепел" (феникс) на следващото е всъщност еволюционен процес. Първо, образуват се по-голям набор от химически елементи, което дава много по-големи възможности за играждане на материални носители (тела) на енергии (духове). Второ, слънцата стават "по-улегнали", защото всяко следващо е с по-малка маса от предходното, поради което живее по-дълго и по-равномерно. Това е нещо като постигане на мъдрост.
Преди да се зароди Първото Слънце, е имало само облак от газ. В такова нещо не може да се говори нито за време, нито за място, нито за какво се случва. Т.е., там няма никакви условия за развитие на съзнанието. А това е цел на цялата Вселена, част от която са и Галактиката и Слънцето.
Оформянето в този облак на Първото Слънце и на неговия спътник - новооткритата планета - представлява еволюция на съзнанието до виждането за място. Вече съществуват "тук" и "там". Но все още не може да се говори за осъзнаване на времето, защото при всяко едно положение на спътника около Първото Слънце нещата изглеждат еднакво. Ако бяха само Земята и Слънцето и оста на Земята не беше наклонена, не бихме могли да имаме представа за време. Затова на етапа на Първото Слънце съзнанието е достигнало само до виждането за място.
След избухването на Първото Слънце и образуването на Второто и външните планети вече е могло да се отличи времето по различното разположение на тези планети в различните моменти. Това е била голяма еволюция на съзнанието.
А сега, при Третото Слънце вече може да се говори и за "какво се случва". С това размерността става три, което е отбелязано много обстойно сред рисунките от Магура.
Така да се каже, ние сме тяло от тялото и дух от духа на Слънцето. То е във всеки от нас. То е наш брат и баща. То е светлина, то е топлина. Всеки живот идва от него. То грее еднакво за всички - не е ли това абсолютна любов?
Е, отношенията ни със Слънцето не ви ли приличат на отношенията ни с бог?
Освен това, Слънцето е силно обвързано с числото 3, от чието достигане се раждат 108 неща.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Слънцето също е звезда, но е едва на 4,6 млрд. години, което показва, че то не е първо поколение - не се е образувало от първоначалния газов облак. Преди нашето Слънце е имало поне една звезда, която е достигнала края на развитието си, като това е станало с експлозия. От останките й се образуват Слънцето и планетите.
Имам основания да смятам, че Слънцето е всъщност третата поред звезда. Третото Слънце.
Звездите са естествени термоядрени реактори, където ядрата на водорода се сливат и образуват ядра на хелий. При това се отделя много енергия. По такъв начин се образуват и останалите химични елементи до желязо, а при експлозиите - чак до тежките и радиоактивни елементи.
Наскоро откриха планета в най-външната част на Слънчевата система. Тя е газов гигант, неколкократно по-голям от Юпитер. Предстои до няколко години откритието да бъде напълно потвърдено чрез наблюдения. Това е едно малко Слънце. Дори Юпитер излъчва повече енергия, отколкото получава от Слънцето. А обект с няколко пъти по-голяма маса си е малка звезда, която обаче не е много ярка. От къде е тази малка звезда?
Смятам, че това е спътникът на протослънцето, което се е образувало в началото на образуването на Галактиката. Това е "братът" на Първото Слънце. То е било много по-масивно от сегашното и е "изгоряло" много по-бързо, като в края на живота си е експлодирало. За това сревнително кратко време термоядреният синтез все още не е създал големи количества тежки елементи. Експлозията изхвърля в Космоса предимно водород и в много по-малки количества елементи от началото на периодичната система. От останките след тази експлозия се образуват външните планети - газовите гиганти и Второто Слънце.
Второто Слънце не е толкова масивно, колкото първото, и живее по-дълго. В края на живота си то също експлодира, като този път се създават и много по-тежки елементи. От останките от експлозията му се образуват вътрешните планети и Третото (сегашното) Слънце. То ще живее най-дълго от трите, като краят на дните му няма да е особено зрелищен.
Каква е връзката на това с нас? Животът ни се задвижва от енергиите, излъчвани от Слънцето, а телата ни са изградени от продуктите на неговата еволюция. Ние сме във всеки смисъл част от Слънцето и от неговия огън (дух).
Следната рисунка от Магура се тълкува като Слънцето:
Но мисля, че това не е нашето Слънце, а е всъщност Второто Слънце, от което се раждаме ние, вътрешните планети и Третото Слънце. Много е вероятно двете точки вътре да указват именно това. Защото една друга рисунка разкрива следното:
По средата на снимката, вляво от "Т", има една звезда. Тя има осем лъча (осем планети) и три точки в нея - трето по ред Слънце.
Този процес на умиране на едно Слънце и раждането от "неговата пепел" (феникс) на следващото е всъщност еволюционен процес. Първо, образуват се по-голям набор от химически елементи, което дава много по-големи възможности за играждане на материални носители (тела) на енергии (духове). Второ, слънцата стават "по-улегнали", защото всяко следващо е с по-малка маса от предходното, поради което живее по-дълго и по-равномерно. Това е нещо като постигане на мъдрост.
Преди да се зароди Първото Слънце, е имало само облак от газ. В такова нещо не може да се говори нито за време, нито за място, нито за какво се случва. Т.е., там няма никакви условия за развитие на съзнанието. А това е цел на цялата Вселена, част от която са и Галактиката и Слънцето.
Оформянето в този облак на Първото Слънце и на неговия спътник - новооткритата планета - представлява еволюция на съзнанието до виждането за място. Вече съществуват "тук" и "там". Но все още не може да се говори за осъзнаване на времето, защото при всяко едно положение на спътника около Първото Слънце нещата изглеждат еднакво. Ако бяха само Земята и Слънцето и оста на Земята не беше наклонена, не бихме могли да имаме представа за време. Затова на етапа на Първото Слънце съзнанието е достигнало само до виждането за място.
След избухването на Първото Слънце и образуването на Второто и външните планети вече е могло да се отличи времето по различното разположение на тези планети в различните моменти. Това е била голяма еволюция на съзнанието.
А сега, при Третото Слънце вече може да се говори и за "какво се случва". С това размерността става три, което е отбелязано много обстойно сред рисунките от Магура.
Така да се каже, ние сме тяло от тялото и дух от духа на Слънцето. То е във всеки от нас. То е наш брат и баща. То е светлина, то е топлина. Всеки живот идва от него. То грее еднакво за всички - не е ли това абсолютна любов?
Е, отношенията ни със Слънцето не ви ли приличат на отношенията ни с бог?
Освен това, Слънцето е силно обвързано с числото 3, от чието достигане се раждат 108 неща.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.
Кирил Кирилов
.
Следващ постинг
Предишен постинг
има едни от най-вълнуващите продължения.
цитирайНадявам се да има точно такива вълнуващи преодължения ,защото си абсолютно прав в тълкуването си на рисунките :))))))))))))))))
цитирайкак свързваш нещата. Напоследък сам заета и изпуснах от контрол твоите проучвания, има да наваксвам. Харесва ми да съм от третото Слънце. Искам да те поздравя за участието в първия брой на списанието "Модерни апокрифи", твоето присъствие ме зарадва и смятам, че е много нужно участието ти, за да забележи някой най-после твоите задълбочени изслудвания върху рисунките и значението на Магура. Трябва да се ползва това познание, до което достигаш, може да преобърне представите ни за историята до сега. Поздрав и за твоята упоритост.
цитирайМного поздрави!
цитирайпочти всички слънчеви изригвания са насочени към Земята?
цитирайсилно приличат на вдигнатите ръце на магурските фигури.
цитирай
7.
анонимен -
i samo edno sluntse vuv vselenata li ima?
12.03.2011 20:54
12.03.2011 20:54
moje bi ne?togava sluntseto si e nash bashta,koito ni e e sutvoril Bog ,za da ni ima nas?suzdal ni e s vuzmojnosttai da se pretvoriavame i jiveem v svetlinata i lubovta na nashia bashta
цитирайкойто е едно от проявленията на цялата Вселена.
цитирайАз мисля,че това е все едно да си мислиш ,че баща ти те е създал,да чрез него си дошъл на земята,дал ти е тяло .Да слънцето топли и ни обича всички еднакво,но дълбоко ме съмнява то да е нашият създател,според мен има много слънца,много планети обитавани от подобни на нас създания или пък много по различни. Бог е много повече от всичките неща които е създал мисля аз.Понеже всички неща са много дълбоко взаимосвързани може да се погледне и така на въпроса,но...
цитирайсъздателят ни. От своя страна то е конкретна форма на проявление на цялата Вселена. Т.е., чрез него сме създадени, но то е прекият ни създател.
цитирайДа, народните песни разказват за Слънцето. То се явява като жених, който си грабва невеста от Земята, или пък се надгрява с момата. То се състезава и с юнака, кой пръв ще премине от изток до запад. Или пък майката съветва сина си: “Слънцето ти е побратим, та иди него та питай”
Наистина Слънцето ни е създало. Но има видимо и невидимо измерение, материя и дух, две паралелни слънчеви същности. Да, незримото със сърцето се вижда.
цитирайНаистина Слънцето ни е създало. Но има видимо и невидимо измерение, материя и дух, две паралелни слънчеви същности. Да, незримото със сърцето се вижда.
"Слънцето, което се е появило преди около четири и половина милиарда години, или единайсет и половина милиарда години след „големия взрив", сега вече е звезда от трето поколение."
Доволен съм :)
цитирайДоволен съм :)
Търсене