Когато се прибрах в Белоградчик в петък вечерта то ме чакаше в хола – едно ксерокопие от брошура на Държавното дивечовъдно стопанство (ДДС) за района на града. В него имаше снимки на няколко древни изображения, изсечени в скалите много близо до Београдчик.

Преди само бях чувал за тях, но не бях останал с впечатлението да са особено интересни, още повече на фона на Магура, която напоследък почти напълно заема мислите ми. Емил Миланов, колега на майка ми донесъл брошурата. Майка ми я преснимала, но много от качеството на снимката се загубило, затова направила скица с молив и преброила, доколкото било възможно, някои от символите.

Вечерта в петък седнахме да гледаме. Не мина много време и се изясни, че виждаме пред себе си най-елегантния модел на Слънчевата система, изобразяван някога. Броих отметките и ясно се видя, че става дума за част от магурската астрономическа школа. Но след малко ще го видите и сами.

Огромно беше желанието ми най-накрая и сам да видя този петроглиф и да го снимам, за да мога да подкрепя настоящата си статия в блога, а и всички останали. На следващия ден решихме да отидем до дивечовъдната станция, в чийто двор се намират петроглифите. Беше навалял доста сняг, затова взехме и една метла. Пътувахме с кола до там, но когато стигнахме, се оказа заключена, а пазачът беше потънал вдън земя. От едно място можеше да се заобиколи и да се влезе в двора. Пръв влезе баща ми, чука на врата на хижата, но никой не се появи. Накрая влязохме и тримата, но не можехме да намерим рисунките. Накрая умирах от яд и тръгнахме да се връщаме. Без да имаше кой да ни покаже точно къде да ги търсим, нямаше да можем да ги намерим в снега.

Влязохме в града и видях един познат – Фико. Почти веднага се изясни, че той с още две момчета отиваха към дивечовъдната и можеха да ни покажат къде са рисунките. Оставихме колата и отидохме пеша.

Пак не се появи пазачът, но все едно. Отидохме на мястото – наистина не бихме го намерили сами в снега. От него има перфектна панорама към небесата и мястото ще да е било идеално за астрономически наблюдения. Разчистихме снега и фигурата се появи:

Само от тези снимки не можете да добиете точна и пълна представа за разположението на точките, докато аз съм ги гледал и броил на място. За това показвам и следното:

 

 А още по-ясно става от следната схема:

В средата се вижда централен обект, който е обозначен с издълбана в скалата дупка. Видно е, че всичко останало е структурирано около него, като излизащите от него лъчи (въздействия) формират околното пространство. До тук се вижда точно описание на Слънцето.

Около него се виждат два концентрични кръга. Би следвало да знаем, че в Слънчевата система има два типа планети – вътрешни и външни. Вътрешните са Меркурий, Венера, Земя и Марс, външните – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Възражението, че изпускам Плутон е неоснователно. Най-накрая астрономите правилно прецениха, че той трябва да бъде отписан от списъка с планетите и така те са осем на брой, како ги изброих. Та какво показват двата кръга? Вътрешният показва границата между вътрешните външните планети – Астероидния пояс, а външната е границата Слънчевата система – Оортовият облак, откъдето идват кометите.

Следващото нещо са четирите обекта, разположени отляво. Защо четири, а не осем? Защото това е минимално достатъчният брой за изобразяването на реалната действителност – четири вътрешни и четири външни, като разликата във възприемането им (гледната точка и посока) показва всяка една от осемте планети поотделно. Такова нещо се наблюдава и при рисунките от пещерата – минимален брой символи, носещи максимално знание, което се разкрива по един или друг начин в зависимост от гледната точка.

Накрая, виждат се 44 точки.

Разположението на обектите спрямо точките е много важно. То носи голяма част от информацията, която крие в себе си това изображение. Обектът в средата се описва от една точка, т.е. за него е отбелязано освен всичко останало и, че някаква негова характеристика има стойност едно. За планетите са очевидни стойностите 3, 8, 15 и 24. Ако си припомните статията „Астрономия в Магура”, ще видите че тези числа показват орбиталните периоди на планетите – времето, за което обикалят около Слънцето, но разделено на 27. Това е огромно доказателство, че това скално изображение е част от магурската астрономическа школа, както и част от поредния астрономически комплекс.

Ето тези орбитални периоди за всички обекти от Слънчевата система:

Слънце - 1

Мерскурий – 3

Венера – 8

Земя – 15 (13 заедно с Луната, което показва, че тя не е естествен спътник на Земята)

Марс – 24

Неизвестен обект между Марс и Юпитер, чието съществуване се посочва като факт от изчисленията с полетата от Магура. Това може да е астероидният пояс или онова, от което той се е образувал – 52

Юпитер – 159

Сатурн – 394

Уран – 1124

Нептун – 2204

Мисля, че изображението с нанесените стойности върху него е твърде красноречиво. Ако гледаме по часовниковата стрелка:

 - първият обект има характеристика 3, т.е. това е Меркурий;

 - вторият обект има характеристика 8, значи е Венера;

- третият е с характеристика 15 (както е по сметките с полетата от Магура) – Земя. Допълнително е указано, че около Земята орбитира друг обект – Луната;

- четвъртият обект е с характеристика 24 – Марс.

Освен всичко друго има определено мащабиране на обектите, което е съобразено с действителността: най-малък в Меркурий, най-голяма е Земята (да се гледа като цяло, не само вътрешната точка), Венера е втора по големина, а Марс е трети.

Интересен е преходът след първата по-дълга линия по посока на часовниковата стрелка. Там ясно е указано, че се извършва удвояване на броя точки до момента, с което характеристиката на необособения обект е 52. Затова и мястото между наклонената дълга линия и съседната й отдясно е „празно” – показва се, че там не се намира точно обект, а нещо с неясна форма и размери – атероидният пояс.

Следва връщане по обратната посока. До момента е достигнато до стойността 52. При „прескачането” на дългата линия се извършва утрояване. С това първият обект вляво от нея приема нова стойност – 159 – Юпитер.

Следва Сатурн, за когото са изобразени пръстените. До края се виждат Уран и Нептун.

Карта на Слънчевата система, изработена с такъв финес и с толкова интелект, че унищожава всяко твърдение за безпросветна дълбока древност. Нещо, което трябва да е извод и магурските рисунки.

Та какво виждаме до тук, като цяло? Виждаме една култура или цивилизация, която е била много напреднала с астрономията – знаели са не само орбиталните периоди на планетите, но са знаели и закономерността, която те следват. Знаели са големините на планетите и разположението им по орбити. Познавали са Слънчевата система идеално. И това е било в много дълбока древност.

Тази цивилизация е имала набор от обсерватории. Безпросветни ли? Примитивни ли? Изобщо, такова нещо не може да се твърди.

Там е изсечено и това око:

Вероятно, за да показва, че от това място се гледа и се вижда.

Изображението на Слънчевата система не е изсечено върху скала, а върху една плоча. Сегашното й положение показва, че някога не е била точно на това място, а се е свлякла от едно малко по-високо място. Така дългата линия към вас е сочела север, а останалите – в съответните посоки. Камъкът е стоял там така, че изображението е било хоризонтално и показвало посоките на света. Множеството точно разположени дупки по него показват, че може да са служели за ориентиране по тях на някакъв геодезически или астрономически инструмент.

Вижте първата снимка. На нея обектът, който е кръг с точка в средата, се пада точно на изток. Кръг с точка в средата е знакът на Слънцето. Това изображение е показвало и равноденствията. Не е ли удивително? Това е еквивалент на мултифункционално устройство от древността – компютър, но астрономически.

Линията на юг пък сочи към пещера Лепеница. Тя и околността й представляват средство за наблюдение на неизвестен ми космически обект, който се намира в същото направление на наклонената дълга линия – югоизток. Всичко това е било система. СИСТЕМА, не спорадични напъни и откъслечно знание.

Там имало още много рисунки, но поради снега не можахме да ги огледаме. Вероятно това ще стане през лятото.

Много благодаря на:

Емил Миланов – за интереса му и за предоставянето на материали. Скоро очаквайте историите, които има да разкаже. И конкретно за брошурата, без която скоро нямаше да оценя величието на тези рисунки;

Филип (Фико) – за подкрепата и разбирането и конкретно, защото точно по това време беше тръгнал в същата посока. Това си беше промисъл;

Юли (синът на Емил Миланов), че беше тръгнал заедно с Фико и, че знаеше къде са рисунките;

Радо – пак по същите причини.

С Радо и Юли се запознах там, а Фико ми е комшия откакто съм се родил.

Ето ни:

 

 Баща ми, Радо, Фико и аз.

 

 

Юли, Радо, Фико и аз.

А сега си слушам медитативна музика с тибетски мотиви, дописвам статията и съм в страхотно настроение, без да съм в еуфория. Доволен съм много и съм изпълнен с уважение и все по-дълбоко разбиране.

И изобщо благодаря на всички, които изтърпяха и търпят цялата дивотия около скритите знания, без изобщо да мрънкат.

И пожелавам много по-висока заплата на Дани Дончев – най-добрия екскурзовод в Магура. Изпълних се с почитание и одобрение, като видях с какъв хъс работи. Браво, Дани! Дано вземат пример от тебе.

P.S. Редактирането на текст тук си е истинско мъчение, затова няма да се задълбавам. Мисля, че се чете.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Браво Кико, поздравления! Честно.. с всеки път когато пускаш по още нещо изумително ми се засилва възхищението с каква задълбоченост анализираш всички тези рисунки и знаци! А значението на тези открития.. дълбоко се надявам да се даде повече гласност на всичко, което си открил.. защото всичко това е много важна информация за нашите предци и трябва да стане широко достояние!

Поздрави!

любопитно и интересно !

Каквото твърдя може и да не е 100% истина, но пък си заслужава да се провери :) А по-хубавото е, че ден след ден намирам още и още хора, които са отворени и търсещи. Не знам дали е взаимообусловено, но все са някакви жизнерадостни и незлобливи :) Всеки има какво да даде и какво да каже, получава се страхотно :)
Нали разбираш, че тук те включвам и теб :)

Поздравления ,Кико :)))
Благородно ти завиждам и се надявам през лятото да мога и аз да се насладя на рисунките !
Написното от теб е невероятно точно и изчерпателно и аз нямам какво да добавя ;)

Ще се радвам много, ако идваш насам, да се запознаем :) Ти имаш отворен ум и стремеж към усъвършенстване. Много се радвам, че си един от читателите на тези писания :)

но моята версия, че това е схема на програматор на автоматична пералня - както си го нарисувал в твоята рисунка.
Огледай се наоколо да намериш електростанцията, в която са произвеждали електричество от търкане на две огромни скали.

Не е зле да го доразвиеш :D

Направо е невероятно-сигурно ще го препрочета няколко
пъти,за го обмисля-постинга ти е разкошен и мисля,че
доста достоверен-просто се развълнувах-поздрави за
така добре поднесената информация

но след срещата с тези момчета нещо в мене се промени. Двама от тях дори не ме познаваха, но изобщо не усетих това да има някакво значение. Това ме вдъхнови много. Сега чувствам всички по-близки и искам по-добре да ги направя част от всичко.
Благодаря, Елица!

tova be6e jko.vpe4atlime.G0spod zdrave da ti dava.Prodaljavai,mnogo e interesno.4akam s netarpenie sledva6tata vkusna informacia.

И за оценката.
Нямаше да стане без всички, които помогнаха с ентусиазъм на момента. Без всички, които даваха информация и помагаха.

Едно голямо БРАВО.Не е лошо за се приведе на английски.Искрено ваш .

но се спрях. И без друго има голям интерес към района от чужди изследователи и даже съзирам следи от нездрав интерес, защото много от намерените неща се премълчават. А районът е много привлекателен.
Искам тайните му и даденостите му да се ползват пълноценно от българи и за България. Надявам се да се възползваме ние, а не другите, които и без това с векове ни доят.

На същото място има още няколко издълбани символа, които са много противоречиви относно времето на тяхното създаване. Единият символ е сперматозоид със дълбоко издълбана квадратна "глава" и когато вали се пълни с вода, а съвсем близо до него има издълбана ясно изразена стрелка надолу към основата на скалата със няколко звезди около нея и числото 13.Това число е написано точно така - 13, което означава, че е писано значително по-късно от ерата на "магурите".

разбера гавриш ли се или говориш сериозно.

Говоря съвсем сериозно. Преди да построят ДДС ходех там почти всеки ден в продължение на няколко години. Отначало се удивлявах и чудех дали са стари или съвременни. По - скоро мисля че не са толкова древни колкото ми се иска.

Някъде около окото има кръг, триъгълник и квадрат с дупка в средата.

датировката им? Интересно е да се знае.
Възрастта може наистина да не е толкова голяма, колкото е на рисунките от пещерата, но това също е много ценно. Защото би показало приемственост през много голям период от време. А това е повече от интересно как е ставало.
Мисля, че изображението е неизменно свързано с Магура, защото виждам в него съвсем убедително разчитане с помощта на нещо, което съм виждал до сега само в Магура.
Трябва да видя и останалите знаци - може да има сходни или напълно да липсват. Но това ще бъде чак, когато няма сняг.

тях съм ги виждал на снимка. Лошото е, че не може да се каже дали окото и останалите изображения са на първоначалните си места или е имало размествания. За този петроглиф съм убеден, че се е свлякъл, може и с останалите да е станало същото.

Ако познаваш Игор Йорданов, помоли го да те запознае с Христо Иванов и да те заведат там. Познават района не по-зле от мен. Успех. Все пак се радвам, че някой се опита да даде разумно обяснение на символите. Като ги видиш на слънчева светлина ( т.е. без сняг ) ще разбереш че общата картина става доста объркваща - съчетание на древни и съвременни символи без разлика в корозията на скалата - т.е. издълбани по едно и също време.

да видя всичко.
Не познавам Игор, но и това може да се уреди с питане. Мерси за насочването. Даже, ако искаш, може по-натам да се уговориме заедно да идеме, ако е възможно.
Можеш да ме намериш на skype: kikowsky.
До скоро!

Благодаря!

От това което аз съм видял и чул,знам ,че стрелката и №13 са много по ясни символи.Предполага се ,че в цепнатината под скалите е имало нациски склад с амуници по време на ваината.Познавам човек влизал в процепа и намирал гилза с пречупен краст.Другите символи са много древни.

Как да се определи възрастта? По видимото износване може да се каже дали едните са по-стари от другите.

Аз се интересувам от Българският календар и се опитвам да го разпостранявам -
http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831
Защото според мен артефактите от храмовете-гробници в могилите и орнаментите по тях са символи от системата и корекциите на Българският календар и това доказва че сме си тук от време ОНО -
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03/ot-koga-sme-na-balkanite.571532

ДОБРЕ СИ АНАЛИЗИРАЛ ЗНАЦИТЕ, НО СЪЩИТЕ СА ИЗСЕЧЕНИ В СКАЛИТЕ ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИТЕЛ НА ГРАДА.