Пиша този пост в отговор на demonwind, както и за всички, които ще намерят в него нещо полезно за себе си.

Сънят ми започна така: прибирам се с автобус от Видин към Белоградчик. Автобусът беше пълен. Всички говореха, но не толкова че ги чувах, колкото знаех, че говорят. Не им разбирах нищо. По едно време ми стана ясно, че всички пътуваме за едно място - нещо като сбор на селото ми.  На село видях всичките си роднини събрани, а даже и много хора, които не познавах. След това се преместихме всички на едно място срещу Кръга, за който съм писал в блога. Там всички ме наобиколиха и трябваше да седна върху едно легло, зад което имаше огледало. Хората, на които имах най-голямо доверие, бяха най-близо до мен. От някъде знаех какво да правя. Взех лист и химикалка, затворих си очите и започнах да пиша, за да получа някакво послание от подсъзнанието си. Писах не малко. Като погледнах, на листа имаше нарисуван кръг с кръст в него. От тогава много почитам тоя знак. Усетих, че някой ме вика. Погледнах в огледалото и видях едната ми баба да ми говори от него.  Уплаших се, стана ми ясно, че много от присъстващите са починали близки и роднини. Стана ми ясно и, че пътуващите с автобуса са отдавна починали родственици. Хората около мен ми казаха, че нямало нищо страшно. Това било съвсем нормално, даже в рода ми имало два случая да видят починали роднини на живо. Веднага се появи илюстрация на тия случаи - нещо като видео. Единият беше на нещо като гара с някакви стълбища. При другият един човек се качваше по един сипей на варовиковите хълмове (глами). Като разказах съня, нашите ми казаха, че имало наистина два случая. При единия дядо ми видял починалия си баща на някаква гара, но той много бързо се изгубил в тълпата. Пра-пра-дядо ми пък бил намерил "съкровище" на гламата. Много често ходел там. След това станал много богат и влиятелен. Като ми казаха, че няма нищо страшно, ми казаха и "хайде". Седнах "по турски" и си рекох "давай". В тоя момент нещо като мълния се спусна през главата ми надолу към кръста и през мене влезе при нас. Болката беше неописуема. Виех и чувах гласа си метален, електрически.  Не се събудих рязко. Като че ли съм бил полу-буден. Известно време не можех да се ориентирам. Отвън се чуваше ужасен вой от двете елхи, но вятър не духаше. Беше сред лято. В стаята ми се струваше, че е ужасен студ. С кожата си усещах нещо страшно и студено да се стеле ниско долу до пода в единия ъгъл. Като че ли ми наелектризираше кожата. Опитах се да си кажа, че това са само сънища, но не се успокоих. Може би около две-три минути се опитвах да остана спокоен. След това станах и тръгнах към стаята на родителите ми. 
Тъкмо отворих врата и майка ми вече идваше. Имала ужасно усещане и май ме е чула да крещя. Отидох при тях. По никакъв начин не исках да оставам сам. А не бях малък - бях на 16. Легнах при тях. Майка ми беше решила да вдъхне увереност на всички, че няма нищо и се засили да спи в моята стая. Съвсем кратко постоя там и се върна. По пътя, като светна едната лампа, тя изгоря на момента. После баща ми искаше да ходи да спи там, но майка ми не му даваше изобщо да ходи.
По едно поуспокоих и започнах да рева неудържимо. Ревах дълго. После се успокоих още повече и започнах да разказвам, но почти не можех да говоря - заеквах много силно. Най-накрая, след часове бодърстване нащрек, чухме първите петли. Изведнъж стана много по-спокойно. Заспахме. На другия ден всеки разказа неговата гледна точка. Обединиха се в едно общо цяло. 
Минаха няколко дни, през които майка ми сънуваше дявола. Сънуваше, че се гонят с него - някаква игра за получаване на надмощие. 
Последната нощ сънуваха голям хълм и всички хора отивали към него, а хълмът бил в равнината. Върху хълма стоял огромен добър мъж, който взимах хората и ги подхвърлял нагоре, за да се хванат за небето и да се качат там. Но времето не му стигнало да качи всички, а долу имало още много хора.
Започнало да се заздрачава. Не помня посоката, но от едната посока се появил дяволът. Носел се бързо над равнината. Нямал крака, а бил някакси до кръста. Ужасът бил неописуем. Едни хора бягали, други направо умирали от страх. И майка ми била много ужасена. Но останала и го гледала в очите. Тя действително е много почтена (цялото семейство сме патили от това) и дяволът не могъл да всели в нея страх. Обърнал се и се разпаднал.
Това беше още преди да разберем за Кръга и седем-осем години преди да погледнем по новия начин на Магура. Сега мисля, че хълмът е магурския хълм и, че там ще се разрази една от последните битки за спасяването на човека. 
От тогава вече десет години не сме преспивали там. Такъв ужас беше. 
А мястото от съня ми, където приех тази сила, се нарича Миленков кръст. Миленко бил преселник от македонско. Бил е хайдутин и в крайна сметка го убиват. Къщата ми там я купихме преди 15-тина години. Тя е строена преди около 150 години за Миленко. Ориентацията й не е като на останалите къщи - има някакво отместване от посоките. Строил я е пра-пра-дядото, който се е качвал по гламата. 
Върбовската църква е на 7-8 века. Има легенда, че е първоначално е построена на Миленков кръст - срещу Кръга, но една сутрин се била преместила сама на сегашното си място. Там е защитена от една естествена стена от въздействието му.

Призовавам написаното тук да се приема като фантастичен разказ (все едно не твърдя, че е истина) и да не се правят слабоумни коментари. Който не е преживял нещо подобно, никога не може наистина да разбере.

Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Фантазното, съня... Няма нищо странно, а колкото до битката между доброто и злото - вярвам в това, колкото и налудничиво да звучи на когото и да било. Поздрави и не се плаши никога вече. Тъжното е, че тази битка буквално ще се състои и ще бъде повече от жестока. Наяве.

Не беше просто сън, а се случи. Не знам какво беше онова, което се вмъкна в стаята, но то наистина беше там.

:) А дали битката не се е състояла вече ?
Защото сега е Времето на празния престол по предсказанията на Нострадамус . Бог д ани пази още девет дена ,докато бъде избран новият духовен водач - Маслинката .
Който иска ще разбере какво казвам :)

Как мятам магии срещу ордите на злото от някой хълм, а наоколо е жестока буря :D
Но май битката е вътре във всеки човек и изобщо не изглежда така :)

случило се е и си е било ужасно усещане, и съвсем нормално тогава още да не си знаел как да се защитиш. Добре че сте се махнали от онази къща все пак :) А битката.. тя май наистина е вътрешна във всеки един..

След време, обаче, започна да става по-често. Събуждам се след страшен сън и усещам студенина, тревога, страх и напрежение да се стелят из стаята. Поглеждам часовника - 3 сутринта. През зимата се измества в 2. В началото палех лампи, ходех да пуша... Скоро не се е случвало, но по едно време само се врътвах и пак заспивах :) Толкова ми беше станало еднообразно.

;)) Битката е във всеки един от нас . И тя е между тъмната и светлата ни страна ;)))
Все едно ,че живеят в нас ангел и демон . Белия и черния овен ,. Ще победи онзи ,когото нахраня повече . Ако дам емоции като храна на ангела в мен , то той ще победи :)))
Отдавна вече храня само ангела :)))) Да напуснеш къщата е било единственото правилно решение ,защото си сънувал реалността ,която е в теб .
Без да знаеш какво се случва и как да се защитиш ...нещата не са били на добре . Но инстинкта ти е действал на автопилот и те е спасил .

Но бих се натъжил малко съдбата да ни лиши от една епична победа над демоните :D Би имало голяма романтика :)

:))))))))))))))))))))))))))))))))))
Разсмя ме :))))))))))))))))) Не е ли малко мелодраматично това с епичната битка ;))))))))))))))))))) Ще стои добре в афтобиографиите ни ,а :)))))))))))))))
Ще си го спестя , благодаря !Мисля да уморя демоните си докато спят ::)))))))

Казват, че около 3 през нощта е най-силна връзката с "отвъдното". Пък дори и да не го казват :) знам си го от личен опит.
Да, битката тече постоянно вътре в нас. Но може и да има епични битки :) Едното изобщо не пречи на другото.
Поздравления и благодарности за разказаното.
"Слабоумен коментар" наистина може да напише само индивид, за който в този свят не съществува нищо, освен това, което е включено в училищната програма :) пък ако изобщо не е чел и учебниците....или пък ги е зубрил особено усърдно :)става съвсем зле...

Има хора, дето четат-недочитат, мислят-недомислят, ама летят да коментират :)

аз сънувам много различни неща.веднъж като бях на13-14 видях насън дявол,след това съм сънувал църкви,много пъти съм сънувал покойници,дори тази нощ,може би призори сънувах как се целувам с една моя бивша учителка,която е починала преди година.

пак аз анонимния,искам да допълня,че най-добрия вариант за успокоение и хубави сънища е да се молим на Бога и да се опитваме да спазваме първо Божиите закони,и след това човешките

Съвсем правилно ,че през ноща връзката с отвъдното е най-силна .
В името на мира са се водили много битки .Някои от тях епични , други не толкова .но всичките с аимали едно общо нещо - много жертви .
Това,което искам аз е да обезсиля демоните в себе си до степен те да промят своята същност . Не искам поредните камари трупове и кръв .
Искам промяна на същносттна на силите на мрака . От черни да станат поне червени .Така ще са изпълнени няколко Божии закона едновременно !
За да се проумее подобен замисъл е необходимо издигане над кръвожадната ни природа .

Много силно ме докосна сънят ти - и реших да споделя и мои подобни преживявания. Преди години сънувах, че се бия със злото, което бе олицетворено в човешко същество, а битката беше с мечове. Ясно осъзнавах, че то е по-обиграно и далеч по-хитро от мен - но в меча ми имаше нещо, което ме правеше абсолютно равностоен и битката беше на равни начала. На другия ден открих една книга "Изкуството на владеене на меча" и след въпросния сън нямаше как да не си я купя :-)) Преди две-три години се повтори нещо подобно - бях на едно бойно поле - цялото осеяно със стрели и срещу мен - дяволи до някакво езеро държаха в ръцете си отрязани глави на крави - главите на кравите бяха още живи и от очите им течаха сълзи - аз тръгнах срещу дяволите и понеже нямах лък - взимах от земята стрели с ръка и ги забивах от упор в гърдите на дяволите - бях сам и до мене нямаше никой - не изпитвах страх, а гняв - винаги изпитвам гняв, когато някой по-силен издевателства над по-слаби същества от себе си... Наистина това не са просто сънища - изживяването е далеч по-реално от реалността, в която живеем - оттогава изпитвам още по-силна връзка с Шри Рама - Божественият Стрелец с лък - който е унищожил демона Равана... Преди време една приятелка ми каза, че щом съм роден на 6 май - денят на Св. Георги - значи съм дал обещание пред духовния свят да се боря със злото - разбира се - нашите сили са скромни и Божественото е това, което ще разплете Гордиевият възел, в който е оплетен света ни и ще върже с него злото - просто трябва да сме Будни и Осъзнати и да правим това, което е по силите ни - не повече - просто нашата задача е да сме достатъчно силни - за да не пускаме злото в себе си и достатъчно чисти - за да се проявява Божественото през нас и да си върши работата - затова колкото повече хора се Събудят - толкова по-лека ще е "битката". Благодаря ти за споделеното и за целия блог - Бог да е с Теб и да ти дава Сили и Любов да следваш Пътя на Доброто и да Вървиш във Виделина!

Явно имаш огромна духовна сила. В сънищата си понякога нямам никакви страхове, когато съм срещу кошмарен враг, и побеждавам. Но повечето пъти изпитвам ужас в тия ситуации.
Благодаря за пожеланието, нека важи за всички :)

Едно време си бях направо жесток, въпреки че ако ме помолеха за услуга, не отказвах. Но, ако ме атакуваха, отвръщах с цялата си ярост. Сега нещата се променят. Все по-често усещам болката на хората и се впечатлявам силно. Искам да се науча да лекувам ума и тялото. Ще ми е полезно, ако някой сподели свой опит.
Едно време опитвахме един начин: поставяш си ръцете върху болното място след кратко време започваш да виждаш вътре разни цветове. Болата беше червена или поне така я виждахме. Дори можеше да се усети. След това изпращахме светлина през ръцете си към нея, за да се разтвори. Накрая изваждахме разтвореното от вътре. Действаше, но с променлив успех, а в последно време хич не се получава.
Друго, което ме интересува, е защо се бяха събрали толкова мъртви на едно място.

нестандартното ти мислене и подход към Магура много ме впечатляват. Днешният ти разказ обаче е толкова стряскащ и страшен в моите очи, че не спирам да си мисля за него. Какво ли значи?....

Kойто не е сънувал и не е преживявал подобно нещо наистина няма да разбере. Има хора с особена сетивност. Различни са от другите.

Виждам, че се интересувате и размисляте :) Чудесна е възможността да се обсъжда.

Радвам се, че си го разказал тук - цялата дискусия под него ми бе интересна за четене и осмисляне :)
Колкото до моя личен опит (защото аз също имам духовен такъв) - по-скоро не съм воин, а лечител.. или нещо подобно. Така го чувствам - все едно, ако има фронт някъде, няма да съм на предна позиция да воювам, а ще бъда някъде отзад, където се грижат за пострадалите - има нужда и от такива хора/ души, нали? :)
Сънищата ми (много рядко съм имала духовни, за съжаление.. въобще сънищата не са особено застъпени в моя живот и опит, аз като че ли "сънувам наяве" - откровенията ми се случват не насън, не и в обичайно будно състояние, а по някакъв друг начин.. в нещо като особено състояние на ума и съзнанието - като при медитация навярно..) никога не са били изпълнени с ужаси, кръв и насилие, нито с битки.. Макар често да съм изпитвала страх насън и макар че в детството си сънувах много (и предимно) змии. После спряха тези сънища постепенно. Рядко са се свързвали с мен от отвъдното и само веднъж - починал роднина (баба ми, която ми е и кръстница, и която имаше послание чрез мен за майка ми) и само веднъж - истински духовен сън, с усещане и изживяване по време на него, сякаш е "по-реален от реалността".. Но той беше много прост откъм случка - беше просто една прегръдка - сякаш между две безплътни души или духове - моят и на още един човек.. Беше усещане за безпределни обич и разбиране между нас.. Сякаш бяхме "съблечени от плът", но се прегръщахме въпреки това като двама души, изправени един срещу друг.
Разбирам те най-добре и напълно в това: "В последно време ставам по-отворен към страданията на хората. Все по-често усещам болката на хората и се впечатлявам силно. Искам да се науча да лекувам ума и тялото." Макар че при мен това "последно време" (отварянето на цялото ми същество за състраданието и болката на другите) е от 13 години вече - от 1997-ма.. Много изживях за този период и мисля, че много се пречистих.. Така го чувствам.
Поздрави и успех! Пак ще чета блога ти :)

И при мен е от тогава. В смисъл, че тогава се открехнах за невидимите неща, а не за състраданието. Хм.

Тогава започна дългият път на моята вътрешна трансформация, както и на духовния ми път тук, в този живот. Оттогава съм вярващ човек, усещащ, че има нещо повече от материалното на този свят.. Че имаме безсмъртна част у себе си.. Такива неща :) Наистина ти благодаря за тази дискусия - много е полезна! :)

сега наваксвам. Не трябва да те е страх от сънищата. Мояте с три черни същества, такива, както обикновенно рисуват смъртта, влизат в стаята и наистина се усеща студ и нещо страшно, витаещо във въздуха. Най интересното е, че дори и примряла от страх, винаги се хварлях срещу тях, започвах да крещя и да ги удрям, докато не ги прогоня. И те винаги си отиваха. Но при мен е на подсъзнателно ниво, детето! Първата мисъл е да спасиш детето, ти дори не разбираш, че е сън, хвърляш се и край. Няколко пъти го сънувам и винаги печеля битката. Изобщо няма да им се даваме, нали.

А и май не всички тия присъствия са зли. Може би просто присъствието им е толкова силно, че поражда трудно поносимо напрежение. А, току-виж, някои от тях искат нещо да кажат. От един момент започнах да ги възприемам така. От тогава започнах да знам и да разбирам повече. Старая се да потрая повече, когато се явят, и да се отпусна спокойно. Е, успеваемостта ми не е кой знае колко голяма, но все пак :)

niama sluchinosti.tuk razbrah,che ima mnogo kato men.vie ste po mladi,no kakvo ot tova davate mi uspokoenie i svoboda na razmisul.neznaeshtite takiva sunishta gledat na teb kato na izvunzemno i si prinuden da mulchish,za da ne izpadnesh ot grupata na normalnite.oshte na 4 godini sum sunuvala diavol da me goni.ne sum izpitvala strah,no sum se stremiala da izbiagm da ne em hvane.edini aput v edno kruglo ograjedenie naot ppur na zelenchukova gradina.vtoria put pak tam,no v kushtata na padara i na 14 godini mu izbiagah s karuchkata v koiato biah s brat si.i sled edna godina pochin amaika mi bez da e boleduvala.v pochti budno sustoianie sum vijdala i stranni sivi nenormalni sushtestva i da se pokazva figura na muj do krusta ot nebeto s rusa kosa i nebesna roba.pri purvite sushtestva se chuvstvah nekomfortno i gi progonih s raztursvane na glava a pti vtorite se chvstvah raztopena v blajenstvo,no te izchezvaha burzo.i kogato biah maika za vttori pu noshtem me napadaha niakakvi strashni sushtestva.nadigaha mi legloto shte mi prechupiat grubnaka.iska mi se da via ot bolka ,no se vuzdurjam da ne plasha detsata iv edin mig mi idva misullta misleno da se prekrustia napravih go i sushtestvoto izlezna i ne se vurna poveche.naistina chasovete okolo 2 sled polunosht do kum 3 sa kanal za nevidimia sviat.kogato pochina baba mi i se bezpokoiah za dushteria si edna nosht doide muj purvo chuh glasa i se subudih.dori i ne se uplashih takava hubava energia e pritejaval a kkato zagovori do glavata ne deteto chuh nezemno priiaten kadifian dulbok muji glas koito zagovori na deteto az shte se grija za teb i to mu otgovori neshto ,no az ne chuh negovite dumi izumena ot sluchiloto si i mujut napusna staiata prez stenata.i drugi pokazatelni sunishta koito se sluchvat v deistvitelnia jivot.kato tozi naprimer.imam priiatelka mlada,koiato zae kuche s namerenie da ostane,no ne mojeha da se grijat dobre i go vurnali.v sledobeden unes driamka ia vijdam i ia pitam kude e kucheto ami nie go vurnahme.

А групата на нормалните ще понесе тежки загуби, защото нормалните са... нормални - нищо особено, нали затова са нормални :)

blagodaria za priema