Тези шахматни полета, изрисувани в Магура, тормозят мисълта ми от дълго време. Защо трябва да има противоположни?

Очевидно магурската култура е била „поклонник” (да си го кажем честно – не по-зле от нас са разбирали природата) не само на Слънцето, но и на хармонията. Полетата, които се състоят от нечетен брой квадратчета, винаги са вътрешно небалансирани – или черните или белите са с едно повече. Затова за всяко поле с нечетен брой квадратчета е показано, че съществува антиполе. Така полето и антиполето се уравновесяват. Антиполета могат да имат и полетата с четен брой квадратчета. Необходимостта от антиполе се определя от това дали съответното поле може да се надгражда със себе си или не може. 

Проверката е лесна дори за дете. Ако при надграждането със себе си се получава нехармонична фигура, то полето се нуждае от антиполе. Ако се получава хармонична фигура, то антиполе не е необходимо, макар да няма пречки да се построи.

Разглеждането до тук показва, че едно поле може да е вътрешно балансирано, но да не е самодостатъчно за надграждане. Очевидно е, че нечетният брой квадратчета по хоризонтала или по вертикала винаги води до несамодостатъчност при надграждането в същото направление, докато при четният брой е обратното.