Нека смятащите, че веднъж се живее не си губят времето да четат този постинг.

Страшно ли е да се умре или това е възможност, от която следва да се възползваме? Един път ли се живее или има много животи? Истина ли е нашето Его или само заблуда?

Ако се интересувате от отговорите на тези въпроси, много ще ви е полезно да прочетете Тибетска книга за живота и смъртта, която може да се намери из торент-сайтовете. Представям ви предисловието на книгата.

"Предисловие от Негово Светейшество Далай Лама

В ТАЗИ НАВРЕМЕННА КНИГА Согиал Ринпоче насочва внимани­ето към това, как да разберем истинското значение на живота, как да приемем смъртта и как да помогнем на умиращите и мъртвите.

Смъртта е естествена част от живота и всички ние рано или късно ще трябва да се срещнем с нея. За мен има две възможни отношения към смъртта, докато все още сме живи. Можем да предпочетем или да я пре­небрегваме изцяло, или да я гледаме лице в лице, като мислим за нея и се опитваме да намалим колкото може повече страданието, което тя може да причини. И в двата случая обаче не сме в състояние да я победим.

Като будист аз разглеждам смъртта като нормален процес - реалност, която приемам и за която зная, че неизбежно ще настъпи, щом пребивавам в това земно съществуване. След като съм наясно, че не мога да я избегна, не виждам смисъл да се тревожа заради нея. Мисля за смъртта като за смяна на остарели и износени дрехи, а не я приемам като някакъв абсолютен край. И все пак смъртта е непредсказуема - ние не знаем кога и как ще настъпи. В такъв случай е разумно да се подготвим за нея, преди да я срещнем.

Естествено, повечето от нас биха предпочели да умрат от спокойна смърт, но също така е ясно, че не можем да се надяваме на това, ако животът ни е бил изпълнен с насилие или ако съзнанието ни през по-голямата част от времето е било обзето от гняв, безпокойство или страх. Ако искаме да умрем добре, трябва да се научим да живеем добре - ако се надяваме да умрем в покой, трябва да се научим да постигаме покой на ума си и покой в начина си на живот.

Както ще прочетете в тази книга, от гледна точка на будизма реалното преминаване през смъртта е нещо много важно. Макар че това, кога и къде ще бъдем преродени, зависи преди всичко от кармичните сили, нашето духовно състояние по време на смъртта може да повлияе върху смъртта въпреки голямото разнообразие от карми, които сме акумулирали, ние положим усилия да предизвикаме добродетелно състояние на ума си, можем да активираме благоприятна карма и така да предизвикаме щастливо прераждане.

Освен това в момента на смъртта могат да се преживеят най-дълбоките и благотворни вътрешни състояния. Чрез непрекъснатото опознаване на процеса на смъртта в медитацията един опитен медитатор може да използва своята действителна смърт, за да постигне духовна реализация. Именно затова завършените медитатори се отдават на медитация, когато издъхват. За постижението им можем да съдим по това, че често телата им започват да се разлагат дълго след настъпването на клиничната смърт.

Не по-маловажно от подготовката за нашата собствена смърт е да помагаме на другите да умрат добре. Като новородени всички ние сме били безпомощни и без грижите и обичта, които сме получили тогава, просто не бихме оцелели. Тъй като умиращите също не са в състояние да си помогнат сами, трябва да ги освободим от тревогите и неприятните усещания, да им помогнем - доколкото можем - да умрат, без да губят самообладание.

Най-важното е да не правим нищо, което би могло още повече да смути ума на умиращия. Главната цел е да му помогнем да намери покой, а за това има много начини. Припомнянето на духовното начало може да окуражи и вдъхнови запознатия с него, но дори само внимателното окуражаване от наша страна би могло да породи нужното спокойствие в ума на умиращия.

Смъртта и умирането са точката, в която се срещат тибетският будизъм и съвременната наука. Убеден съм, че двете се допълват взаимно и че могат да допринесат много за разбирането на тези явления, а това би имало голяма практическа стойност. Согиал Ринпоче е в положение, което особено улеснява тази среща - той е роден и възпитан в тибетските традиции, слушал е учението на някои от нашите най-велики Лами и в същото време е изпитал благотворното влияние на съвременното образование на Запад, където е бил и духовен учител в продължение на много години и е имал възможност да се запознае с начина на мислене на хората там.

Тази книга предлага на читателя не само теоретични познания за смъртта и умирането, но и практически съвети за тяхното разбиране, за това как да подготвим себе си и другите за покой и удовлетворение при срещата с тях."

Докато четях книгата, разбрах много от причините да живеем в такива лоши времена и с толкова много заблудени хора. Най-много ме потресе липсата на правилно изпращане на "душата" след смъртта. Така тя се лута и попада на нови заблуди там. Заблудена, тя намира силно несъвършени прераждания, които в нашия свят са хора, изпълнени с несъвършенства. Земният ни живот е шанс да се подготвиm за смъртта си и за онова, което я следва. Ако влезем там подготвени, то там ще можем пълноценно да се подготвим за следващото си прераждане, което да бъде благоприятно.
Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Смърта и Живота са двамата наши постояни спътника. Както обичаме Живота, така трябва да обичаме и Смърта.

Увлечени в нашето трудово ежедневие ние забравяме за какво сме доwли на този свят, кои сме, и какво ни предстои. Постинга, респ. книгата поставя много сериозни и постоянно актуални философски проблеми и размисли. Има много мъдрост, вяра, надежда, подготовка, хуманизъм към това което ни предстои. Науката е призвана и задължена да даде убедителни отговори на поставените дълбоко философски въпроси. Заслужава си тази книга да се прочете.
Поздравления към автора за този постинг предразполагащ нас простосмъртните към много разум, размисли и житейски напътствия

www.metaloved.blog.bg
www.bogomil.blog.bg
www.nautchnitrudove.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.bg.netlog.com/b_v_kolev
www. istoriabogomil.blog.bg