На 07.05.2010, или преди две седмици, към седем часа вечерта отидохме със семейството ми на паркинга на изхода на пещерата Магура. Много обичам да стоя на това място. Там е прохладно, без да е студено. Когато са си отишли туристите, е много тихо и спокойно. Мога да си седя в колата или на някоя пейка и да си гледам към езерото.
Като отидохме там във въпросната вечер, видяхме цялата повърхност на езерото на вълни. По-близо до нас бяха по-полегати, а в далечината изгеждаха триъгълни. Точните им размери не знам. Най-особеното беше, че не се движеха и това продължи около час и половина, докато бяхме там, без да спира, като си тръгвахме. Вятърът беше променлив.
Вълните като че ли бяха в две посоки - през тях минаваха много надлъжни ивици, които отсичаха по-малки вълни. Надлъжните вълни бяха грамадни и всичките бяха с подобна форма. Прекосяваха цялото езеро.
Самата вода на езерото не беше хоризонтална, а видимо оформяше огромни хълмове и падини, които бяха едва три или четири. Височината и дълбочината им не бяха големи. На повърхността имаше десетина на брой грамадни светли и тъмни петна под формата на широки и дълги ивици. Всичко това стоеше като замръзнало през този час и половина. Нито една риба не се виждаше да плува под повърхността, както става обикновено, нито дойде някоя птица.
От някои места на паркинга се чуваше постоянен, несилен шум като от движещ се на няколко километра влак. Там наблизо влакове не минават.
Това явление няма как да се е дължало на вятъра, защото той се менеше и не би могъл да създаде необходимите постоянни условия, необходими за поддържането му. Освен това през цялото време беше доста слаб. Виждал съм езерото и друг път и при силни и при слаби ветрове и изобщо не изглеждаше така.
Предполагам, че стоящата вълна се дължеше на някаква вибрация от дълбините му. Дали източникът е бил естествен или изкуствен не мога да кажа, но при всички положения беше прецизен и имаше голямо постоянство.
 
















Ако се чудите къде да отидете тази година, не пропускайте Белоградчик. Благодарение на работата ми сега Белоградчишките скали вече не са само едно имагинерно понятие, ами се състоят от конкретни места и обекти, които са достатъчни за поне 5 дни обиколки. Посетете ги сами с помощта на Езотеричната карта на Белоградчишките скали, от която можете да си направите файл за gps, или пък се обърнете към мен за съдействие. Моите Белоградчишки турове през 2017 година.

Кирил Кирилов

 

.

Защо не снима с камера или с фотоапарат..?

снимах, но апаратът ми се оказа повреден и не мога да приближавам. Виждат се по-големите неща, но вълните са по-трудно различими. Ще ги кача следващата седмица

Здравей,
Ние също бяхме на този паркинг, на изхода на Магурата - бяхме седнали на пейките и гледахме към езерото. Беше към обяд, 09.05.10.
Наистина обстановката е леко загадъчна и дори средновековна, но това е нормално, с всички тези пещери наоколо. Поне аз не видях нищо ненормално. Езерото си има преливник и водата му се използва за напояване, поне според местните хора, а за водосборен басейн има едно малко поточе.
Хубаво място е, надявам се пак да ми се отдаде случай да го посетя!

От всичките пъти, когато съм бил там, само в онзи ден видях описаното в постинга. Не ми се вярва да се случва често.